30 dic 2009, 0:22

Корени

  Poesía » Otra
580 1 5

 

 

 

Мойте корени здраво са впити

на дедите в хайдушкия дух

и във клоните - стихове-птици

през столетия идват до тук.

 

 

 

Че дървото без корен изсъхва

отделиш ли го само за миг -

както воин прострелян издъхва

към земята политнал без вик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е - човек без корени е половин човек, а ти си човек и половина. Заради отношението ти към Родината и начина, по който го пресъздаваш в стиховете си. Весели празници, Рудин!
  • Благодаря ти за твоите стихове, Иване!
    Бъди същият и през следващата година!
  • поздрав!
  • Харесвам поезията ти, защото тя носи една осезателност, която отива до всяко сетиво - има багра, има богата емоционалност, има дори аромат - специфичен и рОден - много Родина има в поезията ти...не знам как да го кажа, но определено го чувствам и това чувство е страхонто! - чувство за родова принадлежност! Благодаря ти!
  • Че дървото без корен изсъхва

    отделиш ли го само за миг.

    Толкова си прав...Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...