8 sept 2009, 17:35

* * * Корени

  Poesía
632 0 4

На Тина и Жоро

 

                            КОРЕНИ

 

            Още чувствам от моите корени

            към ума си живителни сокове.

            Но сърцето  е глухо за спомени

            и ги праща в забрава жестока...

 

            Още чувствам как нежни филизи

            вземат сила от корена смело

            и по пътя си – дълъг и труден -

            те нагоре сами са поели...

 

            Но и чувствам - напуска ме вярата...

            Тази брадва, разсякла кората ми  

            и мъзгата със огън изгарящ

            днес превръщат във пепел душата ми...

 

            Но се моля – дано мойте кълнове

            да спечелят накрая борбата си                           

            и успеят с живот да изпълнят               

            всичко...

            от корена - до листата си...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...