8.09.2009 г., 17:35

* * * Корени

634 0 4

На Тина и Жоро

 

                            КОРЕНИ

 

            Още чувствам от моите корени

            към ума си живителни сокове.

            Но сърцето  е глухо за спомени

            и ги праща в забрава жестока...

 

            Още чувствам как нежни филизи

            вземат сила от корена смело

            и по пътя си – дълъг и труден -

            те нагоре сами са поели...

 

            Но и чувствам - напуска ме вярата...

            Тази брадва, разсякла кората ми  

            и мъзгата със огън изгарящ

            днес превръщат във пепел душата ми...

 

            Но се моля – дано мойте кълнове

            да спечелят накрая борбата си                           

            и успеят с живот да изпълнят               

            всичко...

            от корена - до листата си...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...