Корените ме дърпат
Корените ме дърпат
Вървя по път в Верила планина,
от двете му страни са скали и гора.
В дерето тече си старата наша река,
отново поел съм стария път към дома.
Натам все корените ми ме дърпат от града,
да избягам от него, от фалша, шума и суета.
Там намирам спокойствието на моята душа,
тръгвам си и се завръщам в къщата ми, на рода.
Там съм сам но я няма градската самота,
има хора добри, такива са рядкост в града.
Усещам и усмихва ме старата човешка доброта,
има я още вярвам скрита в човешката душа.
Не съм сам защото усещам на баба и дядо духа,
те помагат ми от небесата както и някога.
Старата градинка засадена с зеленчуци и цветя,
радва мен, едно малко удоволствие от труда!
Ако срещна жена и срещнем заедно любовта,
ще я доведа тук в сърцето на Верила планина.
Ще грейне усмивката й, вярвам аз в това,
защото тук има енергия, слънце и човещина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados