Корените ме дърпат

                         Корените ме дърпат 

Вървя по път в Верила планина,

от двете му страни са скали и гора.

В дерето тече си старата наша река,

отново поел съм стария път към дома.

Натам все корените ми ме дърпат от града,

да избягам от него, от фалша, шума и суета.

Там намирам спокойствието на моята душа,

тръгвам си и се завръщам в къщата ми, на рода.

Там съм сам но я няма градската самота,

има хора добри, такива са рядкост в града.

Усещам и усмихва ме старата човешка доброта,

има я още вярвам скрита в човешката душа.

Не съм сам защото усещам на баба и дядо духа,

те помагат ми от небесата както и някога.

Старата градинка засадена с зеленчуци и цветя,

радва мен, едно малко удоволствие от труда!

Ако срещна жена и срещнем заедно любовта,

ще я доведа тук в сърцето на Верила планина.

Ще грейне усмивката й, вярвам аз в това,

защото тук има енергия, слънце и човещина!