May 3, 2025, 1:22 PM

Корените ме дърпат

  Poetry
333 0 1

                         Корените ме дърпат 

 

 

Вървя по път в Верила планина,

от двете му страни са скали и гора.

В дерето тече си старата наша река,

отново поел съм стария път към дома.

 

Натам все корените ми ме дърпат от града,

да избягам от него, от фалша, шума и суета.

Там намирам спокойствието на моята душа,

тръгвам си и се завръщам в къщата ми, на рода.

 

Там съм сам но я няма градската самота,

има хора добри, такива са рядкост в града.

Усещам и усмихва ме старата човешка доброта,

има я още вярвам скрита в човешката душа.

 

Не съм сам защото усещам на баба и дядо духа,

те помагат ми от небесата както и някога.

Старата градинка засадена с зеленчуци и цветя,

радва мен, едно малко удоволствие от труда!

 

Ако срещна жена и срещнем заедно любовта,

ще я доведа тук в сърцето на Верила планина.

Ще грейне усмивката й, вярвам аз в това,

защото тук има енергия, слънце и човещина!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...