3.05.2025 г., 13:22

Корените ме дърпат

334 0 1

                         Корените ме дърпат 

 

 

Вървя по път в Верила планина,

от двете му страни са скали и гора.

В дерето тече си старата наша река,

отново поел съм стария път към дома.

 

Натам все корените ми ме дърпат от града,

да избягам от него, от фалша, шума и суета.

Там намирам спокойствието на моята душа,

тръгвам си и се завръщам в къщата ми, на рода.

 

Там съм сам но я няма градската самота,

има хора добри, такива са рядкост в града.

Усещам и усмихва ме старата човешка доброта,

има я още вярвам скрита в човешката душа.

 

Не съм сам защото усещам на баба и дядо духа,

те помагат ми от небесата както и някога.

Старата градинка засадена с зеленчуци и цветя,

радва мен, едно малко удоволствие от труда!

 

Ако срещна жена и срещнем заедно любовта,

ще я доведа тук в сърцето на Верила планина.

Ще грейне усмивката й, вярвам аз в това,

защото тук има енергия, слънце и човещина!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...