Косите си искам в тръни да превърна,
бодлите им да ми вземат очите,
да ослепея с твоето лице в ума си.
Кожата ми да пробият и топлата
кръв да утоли жаждата на тялото ми.
Да се превърна в храст от болки!
Но сърцето ми в земята да се закопае,
за да може друга пролет, някой
корона да си направи.
Тялото ми да целуне
и да вкуси любовта ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
