Косите си искам в тръни да превърна,
бодлите им да ми вземат очите,
да ослепея с твоето лице в ума си.
Кожата ми да пробият и топлата
кръв да утоли жаждата на тялото ми.
Да се превърна в храст от болки!
Но сърцето ми в земята да се закопае,
за да може друга пролет, някой
корона да си направи.
Тялото ми да целуне
и да вкуси любовта ми.
© Ив All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
