25 feb 2020, 20:25

Коронен номер

  Poesía
685 0 5

По-червена от розов домат,

на срама си съм конкуренция.

Полудял ли е целият свят

или изпада от страх в деменция?

 

Нощем димни фенери гаси,

а си свети с очите на дракони.

Денем в храмове древни гласи

истукани търговци с приклякване.  

 

Ту руши, ту изгражда стени

и под път, и над път. Ненадминат е

за дрънкулки на ниски цени,

а забравил – шума на коприната.

 

Като вирус коронен навред

глупостта ни разплаква пак майката.

Обади ми се! В нула без пет.

Знаеш ми номера на китайката.

 

 

24.02. 2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...