Feb 25, 2020, 8:25 PM

Коронен номер

  Poetry
686 0 5

По-червена от розов домат,

на срама си съм конкуренция.

Полудял ли е целият свят

или изпада от страх в деменция?

 

Нощем димни фенери гаси,

а си свети с очите на дракони.

Денем в храмове древни гласи

истукани търговци с приклякване.  

 

Ту руши, ту изгражда стени

и под път, и над път. Ненадминат е

за дрънкулки на ниски цени,

а забравил – шума на коприната.

 

Като вирус коронен навред

глупостта ни разплаква пак майката.

Обади ми се! В нула без пет.

Знаеш ми номера на китайката.

 

 

24.02. 2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...