25.02.2020 г., 20:25

Коронен номер

683 0 5

По-червена от розов домат,

на срама си съм конкуренция.

Полудял ли е целият свят

или изпада от страх в деменция?

 

Нощем димни фенери гаси,

а си свети с очите на дракони.

Денем в храмове древни гласи

истукани търговци с приклякване.  

 

Ту руши, ту изгражда стени

и под път, и над път. Ненадминат е

за дрънкулки на ниски цени,

а забравил – шума на коприната.

 

Като вирус коронен навред

глупостта ни разплаква пак майката.

Обади ми се! В нула без пет.

Знаеш ми номера на китайката.

 

 

24.02. 2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...