Коса

22 nov 2011, 23:17

Poesía

602 0 1

Коса

Косата ти.

Игрив и галещ водопад.

Отприщен нежен ромон.

Косата ти - дълбочина,

от настояще и от спомен.

Косата ти – вълшебна прежда,

трептящи струни

от желание.

И аз. Удавник в мрежата

на нейното побъркващо ухание.

В косата ти,

ръцете ми погълнати

и пипнешком пълзящи

по извивките.

Душата ми.

Завинаги е твоя,

копринено оплетена

във нишките.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

petqstefanova (Петя Стефанова)

2011-11-23T18:34:22+02:00

Благодаря и на двама ви, че откликнахте!