22 нояб. 2011 г., 23:17

Коса 

  Поэзия
641 0 1

 

Коса

 

Косата ти.

Игрив и галещ водопад.

Отприщен нежен ромон.

 

Косата ти - дълбочина,

от настояще и от спомен.

 

Косата ти – вълшебна прежда,

трептящи струни

от желание.

 

И аз. Удавник в мрежата

на нейното побъркващо ухание.

 

В косата ти,

ръцете ми погълнати

и пипнешком пълзящи

по извивките.

 

Душата ми.

Завинаги е твоя,

копринено оплетена

във нишките.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??