22 нояб. 2011 г., 23:17

Коса

826 0 1

 

Коса

 

Косата ти.

Игрив и галещ водопад.

Отприщен нежен ромон.

 

Косата ти - дълбочина,

от настояще и от спомен.

 

Косата ти – вълшебна прежда,

трептящи струни

от желание.

 

И аз. Удавник в мрежата

на нейното побъркващо ухание.

 

В косата ти,

ръцете ми погълнати

и пипнешком пълзящи

по извивките.

 

Душата ми.

Завинаги е твоя,

копринено оплетена

във нишките.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...