22.11.2011 г., 23:17 ч.

Коса 

  Поезия
630 0 1

 

Коса

 

Косата ти.

Игрив и галещ водопад.

Отприщен нежен ромон.

 

Косата ти - дълбочина,

от настояще и от спомен.

 

Косата ти – вълшебна прежда,

трептящи струни

от желание.

 

И аз. Удавник в мрежата

на нейното побъркващо ухание.

 

В косата ти,

ръцете ми погълнати

и пипнешком пълзящи

по извивките.

 

Душата ми.

Завинаги е твоя,

копринено оплетена

във нишките.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??