petqstefanova (Петя Стефанова) petqstefanova (Петя Стефанова)
23
Nov 22, 2011, 11:17 PM

Коса

  Poetry
825 0 1

 

Коса

 

Косата ти.

Игрив и галещ водопад.

Отприщен нежен ромон.

 

Косата ти - дълбочина,

от настояще и от спомен.

 

Косата ти – вълшебна прежда,

трептящи струни

от желание.

 

И аз. Удавник в мрежата

на нейното побъркващо ухание.

 

В косата ти,

ръцете ми погълнати

и пипнешком пълзящи

по извивките.

 

Душата ми.

Завинаги е твоя,

копринено оплетена

във нишките.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0