Жарко слънце поляни прегаря,
а косач, изпотен по врата,
упорито, ритмично поваля
стрък след стрък окосена трева.
На главата с намокрена кърпа,
с поразгърдена риза-кенар,
здраво стиснал, той дръжката дърпа
на косата си – верен другар.
Още миг и ще спре, да попие
по лицето си в бръчки – сълзи,
да отдъхне, водица да пие,
и отново след туй да коси. ...