Косач
Косач
Жарко слънце поляни прегаря,
а косач, изпотен по врата,
упорито, ритмично поваля
стрък след стрък окосена трева.
На главата с намокрена кърпа,
с поразгърдена риза-кенар,
здраво стиснал, той дръжката дърпа
на косата си – верен другар.
Още миг и ще спре, да попие
по лицето си в бръчки – сълзи,
да отдъхне, водица да пие,
и отново след туй да коси.
А пък привечер, в малката къща,
с глътка вино ще вземе илач.
В свойто минало пак ще се връща
умореният болен косач.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Гъдев Все права защищены
