Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
17.07.2012 г., 12:54 ч.

Косач 

  Поезия » Друга
638 0 8

 

Косач

 

Жарко слънце поляни прегаря,
а косач, изпотен по врата,
упорито, ритмично поваля
стрък след стрък окосена трева.

На главата с намокрена кърпа,
с поразгърдена риза-кенар,
здраво стиснал, той дръжката дърпа
на косата си – верен другар.

Още миг и ще спре, да попие
по лицето си в бръчки – сълзи,
да отдъхне, водица да пие,
и отново след туй да коси.

А пък привечер, в малката къща,
с глътка вино ще вземе илач.
В свойто минало пак ще се връща
умореният болен косач.

 

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??