30 may 2020, 16:42

Кошара от дъхава мащерка

  Poesía
1.3K 10 14

 

 

Тихо пристъпвай, това са свещени градини.

Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?

Може да кажеш:

– През проста поляна преминах! –

без да усетиш, че вече са пълни очите ти.

 

Без да усетиш, че лепне от сладост устата ти,

може да кажеш:

– Къпините още са кисели.

Само че в хижата яде къпиново сладко.

Вярваш ли вече, че в простия делник е смисълът?

Чувам сърцето ти. Пее щастливо в съня ти.

 

Спи, моя обич, в кошара от дъхава мащерка.

Щом се събудиш, ще видиш душата на лятото.

– Господ – ще кажеш –

прибира овцете от паша.

 

Цвета Иванова

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...