30 may 2020, 16:42

Кошара от дъхава мащерка

  Poesía
1.3K 10 14

 

 

Тихо пристъпвай, това са свещени градини.

Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?

Може да кажеш:

– През проста поляна преминах! –

без да усетиш, че вече са пълни очите ти.

 

Без да усетиш, че лепне от сладост устата ти,

може да кажеш:

– Къпините още са кисели.

Само че в хижата яде къпиново сладко.

Вярваш ли вече, че в простия делник е смисълът?

Чувам сърцето ти. Пее щастливо в съня ти.

 

Спи, моя обич, в кошара от дъхава мащерка.

Щом се събудиш, ще видиш душата на лятото.

– Господ – ще кажеш –

прибира овцете от паша.

 

Цвета Иванова

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...