Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
– През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти.
Без да усетиш, че лепне от сладост устата ти,
може да кажеш:
– Къпините още са кисели.
Само че в хижата яде къпиново сладко.
Вярваш ли вече, че в простия делник е смисълът?
Чувам сърцето ти. Пее щастливо в съня ти.
Спи, моя обич, в кошара от дъхава мащерка. ...