Като пчели послушни
във кошера жужим.
Забързани във времето...
Мед да заделим!
За нашите управници,
търтеи любими...
За да може лесно
да изкарат тежки зими.
За да може пак през пролетта
мед да им събираме.
- За новата пак стара игра.
И когато дойде време,
с пушек те и дим...
меда ни те ще вземат.
- И после яко дим!
Какво, какво ще ни остане???
Се питате, нали!!!
-Във кошера без мед
тъжно ще жужим...
Защото пак ще дойде зима.
И някак трябва, знаете, нали,
сами да се спасим!!!...
© Ангел Todos los derechos reservados