19 ago 2008, 15:23

Кошмар 

  Poesía » De humor
709 0 11

Спирам тази диета - поетична,

от днес няма стихове да пиша.

Възпитана съм и много етична,

виждам - Музът вече ми издиша.

Той с мен бе дълго, но това е -

пускам го, по свой път да ходи.

Тормозих го, стисках го да трае,

да търпи прищевките ми луди.

Какво толкова, мога да живея

без рими, без стихове лирични.

Все друго има, в което да излея

енергията си, емоциите лични.

Макар, признавам, малко стяга,

случи ли се, празно ще е в мен.

О, сън било е само, не се налага.

Кошмар, но свърши... Почва ден.

 

19.08.2008г

(цикъл "Усмихващи случвания, случайни усмихвания")

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ех ти...усмихна ме...
    с обич, Етчи.
  • Музът сменяй и напред!
  • "О, сън било е само, не се налага.

    Кошмар, но свърши... Почва ден"

    Нека!!!
  • Я,сънувай някое лудо младо
    вместо тия щурави кошмари.
    (Те и без туй с утрото отпадат)
    Но ще пишеш от любов пияна
  • Много хубаво! Така ме усмихнаха последните редове.
    Хубав ден е започнал.
    Поздрав, Анета.
  • Диета ли?!
    Я, стига! Диетите са за душманите!
    Поздрав, Ани!
  • Разкошен стих!!!Поздравления!!!
  • Случва се на всеки,миличка.Поне на мен много пъти.И винаги се завръща,когато най-малко очаквам.Ти си прекрасен творец!Продължавай да пишеш и да ни радваш!
  • Без рими ще живееш, ама... "дръжки"!
    Я по-добре пред листа бял седни
    и напиши ни стих кат' баба репортерка,
    отразяваща коя и с кого е била в зори!

    Мерси за усмивката, Ани!

  • Дръж здраво Музът, Ани!
  • Еееей, я да се стягаш!
    И да не си сънувала повече таквиз работи!

    Неслучайно ме усмихна, за което покорно благодаря!
Propuestas
: ??:??