Кошмар
Спирам тази диета - поетична,
от днес няма стихове да пиша.
Възпитана съм и много етична,
виждам - Музът вече ми издиша.
Той с мен бе дълго, но това е -
пускам го, по свой път да ходи.
Тормозих го, стисках го да трае,
да търпи прищевките ми луди.
Какво толкова, мога да живея
без рими, без стихове лирични.
Все друго има, в което да излея
енергията си, емоциите лични.
Макар, признавам, малко стяга,
случи ли се, празно ще е в мен.
О, сън било е само, не се налага.
Кошмар, но свърши... Почва ден.
19.08.2008г
(цикъл "Усмихващи случвания, случайни усмихвания")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
