11 oct 2023, 6:35

Кошмар 

  Poesía » Otra
348 1 0
Като бесен взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи сред жито.
Ръка протегнах - да галя,
с очите ми ме прониза,
пламък видях да догаря
в нощта с разкъсана риза.
И... ужас! В гроба съм аз,
а псето - душата ми клета.
От мене изтръгната, взета,...
накрая остана без глас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??