Кошмар
Отсечен,... взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи след жито.
Ръка протегнах - да галя,
с очите си ме прониза,
пламък видях да догаря
в нощната скъсана риза.
И... ужас! В гроба съм аз,
а псето - душата ми клета,
накрая остана без глас,
от мене изтръгнато, взето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени