11.10.2023 г., 6:35 ч.

Кошмар 

  Поезия » Друга
126 1 0


Като бесен взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи сред жито.

Ръка протегнах - да галя,
с очите ми ме прониза,
пламък видях да догаря
в нощта с разкъсана риза.

И... ужас! В гроба съм аз,
а псето - душата ми клета.
От мене изтръгната, взета,...
накрая остана без глас!




© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??