Oct 11, 2023, 6:35 AM

Кошмар 

  Poetry » Other
238 1 0


Като бесен взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи сред жито.

Ръка протегнах - да галя,
с очите ми ме прониза,
пламък видях да догаря
в нощта с разкъсана риза.

И... ужас! В гроба съм аз,
а псето - душата ми клета.
От мене изтръгната, взета,...
накрая остана без глас!




© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??