Като бесен взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи сред жито.
Ръка протегнах - да галя,
с очите ми ме прониза,
пламък видях да догаря
в нощта с разкъсана риза.
И... ужас! В гроба съм аз,
а псето - душата ми клета.
От мене изтръгната, взета,...
накрая остана без глас!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up