Като бесен взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи сред жито.
Ръка протегнах - да галя,
с очите ми ме прониза,
пламък видях да догаря
в нощта с разкъсана риза.
И... ужас! В гроба съм аз,
а псето - душата ми клета.
От мене изтръгната, взета,...
накрая остана без глас!
© Иван Димитров All rights reserved.