14 nov 2009, 18:09

Косите на речното момиче 

  Poesía » De amor
880 0 18

До светлите подмоли на косата ù
дъхът ми стига със момчешка дързост.
Защо напомня толкова за полет
поредното потъване към дъното?!

Тя няма да ми връзва вратовръзките
от речни водорасли за удавници,
но някоя неделя ще поиска
ръката си да сложи в мойта бавно.

И ще ме плисне слънчевият хаос
на синьо дъно, над което властвам.
Над тялото ù, крехко като ваза,
ще плъзне по краката златен пясък.

А после ще ги смелим в понеделник
останките от втората природа...

Преминали през осем сухи мелници,
телата по водите ще проходят.


© Филип Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??