phifo (Филип) phifo (Филип)
3
Nov 14, 2009, 6:09 PM

Косите на речното момиче

  Poetry » Love
1.2K 0 18

До светлите подмоли на косата ù
дъхът ми стига със момчешка дързост.
Защо напомня толкова за полет
поредното потъване към дъното?!

Тя няма да ми връзва вратовръзките
от речни водорасли за удавници,
но някоя неделя ще поиска
ръката си да сложи в мойта бавно.

И ще ме плисне слънчевият хаос
на синьо дъно, над което властвам.
Над тялото ù, крехко като ваза,
ще плъзне по краката златен пясък.

А после ще ги смелим в понеделник
останките от втората природа...

Преминали през осем сухи мелници,
телата по водите ще проходят.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0