До светлите подмоли на косата ù
дъхът ми стига със момчешка дързост.
Защо напомня толкова за полет
поредното потъване към дъното?!
Тя няма да ми връзва вратовръзките
от речни водорасли за удавници,
но някоя неделя ще поиска
ръката си да сложи в мойта бавно.
И ще ме плисне слънчевият хаос
на синьо дъно, над което властвам.
Над тялото ù, крехко като ваза,
ще плъзне по краката златен пясък.
А после ще ги смелим в понеделник
останките от втората природа...
Преминали през осем сухи мелници,
телата по водите ще проходят.
© Филип Всички права запазени
поредното потъване към дъното?!"
Това много ми хареса. Имаш много интересен стил!
Поздрав за силния стих!