18 nov 2010, 22:49

Косите на Вероника 

  Poesía » De amor
1015 0 2





Една ръка протягам,
но все не те достига,
едно сърце тупти - за теб, мила!
Дланта си леко ще разтворя
като крило на лебед бял
и със нея ще разкрия душа, сърце и тяло.
Когато гледаш към сърцето,
ритъмът му се забавя,
когато го допреш до своето, ритъмът се ускорява...
Но болката е голяма,
душата стене като лястовица в мрак,
защото моето сърце тупти извън гърдите ми!
Любовта ми е силна, нали?
Продължавам да живея, заровил пръсти в косите на Вероника!

© Николай Балев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??