18.11.2010 г., 22:49 ч.

Косите на Вероника 

  Поезия » Любовна
954 0 2





Една ръка протягам,
но все не те достига,
едно сърце тупти - за теб, мила!
Дланта си леко ще разтворя
като крило на лебед бял
и със нея ще разкрия душа, сърце и тяло.
Когато гледаш към сърцето,
ритъмът му се забавя,
когато го допреш до своето, ритъмът се ускорява...
Но болката е голяма,
душата стене като лястовица в мрак,
защото моето сърце тупти извън гърдите ми!
Любовта ми е силна, нали?
Продължавам да живея, заровил пръсти в косите на Вероника!

© Николай Балев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??