ProstoNiki (Николай Балев)
2 2
Nov 18, 2010, 10:49 PM

Косите на Вероника 

  Poetry » Love
1018 0 2





Една ръка протягам,
но все не те достига,
едно сърце тупти - за теб, мила!
Дланта си леко ще разтворя
като крило на лебед бял
и със нея ще разкрия душа, сърце и тяло.
Когато гледаш към сърцето,
ритъмът му се забавя,
когато го допреш до своето, ритъмът се ускорява...
Но болката е голяма,
душата стене като лястовица в мрак,
защото моето сърце тупти извън гърдите ми!
Любовта ми е силна, нали?
Продължавам да живея, заровил пръсти в косите на Вероника!

© Николай Балев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??