ProstoNiki (Николай Балев) ProstoNiki (Николай Балев)
2
Nov 18, 2010, 10:49 PM

Косите на Вероника

  Poetry » Love
1.2K 0 2





Една ръка протягам,
но все не те достига,
едно сърце тупти - за теб, мила!
Дланта си леко ще разтворя
като крило на лебед бял
и със нея ще разкрия душа, сърце и тяло.
Когато гледаш към сърцето,
ритъмът му се забавя,
когато го допреш до своето, ритъмът се ускорява...
Но болката е голяма,
душата стене като лястовица в мрак,
защото моето сърце тупти извън гърдите ми!
Любовта ми е силна, нали?
Продължавам да живея, заровил пръсти в косите на Вероника!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Балев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0