Космичен

23 jul 2018, 10:02

Poesía » De amor

369 0 0

Ти си копнежната буря,

зенит – същината ми взел,

стихийната огнена струя

и в страсти душата оплел.

Очаквам те, мое начало,

смалявам се - точка в безкрая,

изтръпвам, и ето ме в бяло,

пречупвам се – как те желая.

Ти си копнежната буря,

зенит – същината довел,

ти си въжделенската струя,

битие на душа паралел.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.