Ти си копнежната буря,
зенит – същината ми взел,
стихийната огнена струя
и в страсти душата оплел.
Очаквам те, мое начало,
смалявам се - точка в безкрая,
изтръпвам, и ето ме в бяло,
пречупвам се – как те желая.
Ти си копнежната буря,
зенит – същината довел,
ти си въжделенската струя,
битие на душа паралел.
© Ивелина Дамянова Всички права запазени