10 oct 2007, 19:00

Космичен ренесанс

  Poesía
1.3K 1 2
Вятърът те доведе и пак той ще от мен ще те отнеме...

Намерих те и дом в душата вече нямах,
покоя в себе си забравих,
зениците ти магнит към черното пространство,
погълнаха всяка капка разум.
Откъснах косъм от главата си
и с него разделих живота от смъртта,
зад гърба си оставих хилядолетно странство,
скитница бродеща по прашните пътеки,
жадна, недокосвала с устни извора на радостта,
вървях по твоите следи,
търсих път към твоите мечти,
нозете ти горещи - жигосали с мъдрост лицето на Земята,
очите ти сияйни - стрели, пронизващи с огън небесата,
сътвориха в душата ми космичен ренесанс,
и любовта – този изригнал лавичен резонанс,
изля се цяла в мимолетения човешки пулс.



ИНТИ
30.08.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аматерасу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!
  • Много ми хареса космичността на най-човешкото чувство!
    Понякога и най-малкия импулс Любов,може да доведе до резонанс,който да взриви вселената!Прекрасен стих!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...