Космичен ренесанс

Oct 10, 2007, 7:00 PM

Poetry

829 1 2

Вятърът те доведе и пак той ще от мен ще те отнеме...

Намерих те и дом в душата вече нямах,
покоя в себе си забравих,
зениците ти магнит към черното пространство,
погълнаха всяка капка разум.
Откъснах косъм от главата си
и с него разделих живота от смъртта,
зад гърба си оставих хилядолетно странство,
скитница бродеща по прашните пътеки,
жадна, недокосвала с устни извора на радостта,
вървях по твоите следи,
търсих път към твоите мечти,
нозете ти горещи - жигосали с мъдрост лицето на Земята,
очите ти сияйни - стрели, пронизващи с огън небесата,
сътвориха в душата ми космичен ренесанс,
и любовта – този изригнал лавичен резонанс,
изля се цяла в мимолетения човешки пулс.

ИНТИ
30.08.2007 г.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Karaman (Сириус Надежда)

2009-07-19T10:58:11+03:00

Прекрасно!
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-11T09:41:51+03:00

Много ми хареса космичността на най-човешкото чувство!
Понякога и най-малкия импулс Любов,може да доведе до резонанс,който да взриви вселената!Прекрасен стих!