10 окт. 2007 г., 19:00

Космичен ренесанс

1.3K 1 2
Вятърът те доведе и пак той ще от мен ще те отнеме...

Намерих те и дом в душата вече нямах,
покоя в себе си забравих,
зениците ти магнит към черното пространство,
погълнаха всяка капка разум.
Откъснах косъм от главата си
и с него разделих живота от смъртта,
зад гърба си оставих хилядолетно странство,
скитница бродеща по прашните пътеки,
жадна, недокосвала с устни извора на радостта,
вървях по твоите следи,
търсих път към твоите мечти,
нозете ти горещи - жигосали с мъдрост лицето на Земята,
очите ти сияйни - стрели, пронизващи с огън небесата,
сътвориха в душата ми космичен ренесанс,
и любовта – този изригнал лавичен резонанс,
изля се цяла в мимолетения човешки пулс.



ИНТИ
30.08.2007 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аматерасу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!
  • Много ми хареса космичността на най-човешкото чувство!
    Понякога и най-малкия импулс Любов,може да доведе до резонанс,който да взриви вселената!Прекрасен стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...