10 jun 2011, 16:30

Космическа симфония за влюбени сърца

921 0 0

Навярно усещането е страхотно
да се намери златото на инките,
да се откриват неизследвани земи,
да се покоряват снежни върхове.
Но знам, че това е просто нищо
пред късмета веднъж да срещнеш
и запазиш дълговечно любовта.

Прониквам в непокорните ти вени,
разливам се в пределите на мисълта ти
като море от безкрайно щастие,
изпълвам клетките и същността ти
със лъчи от феерични цветове.
С теб живеем в хармоничен свят от
неизпепелени мелодични вечности.

Когато се отправя в някой светъл ден
към непознати и далечни светове
в дълбините на фриволното пространство,
искам те до мен, моя тиха, нежна пролет,
за да възвестим красотата на живота,
а следите от душите ни нека бъдат
космическа симфония за влюбени сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...