10 июн. 2011 г., 16:30

Космическа симфония за влюбени сърца

923 0 0

Навярно усещането е страхотно
да се намери златото на инките,
да се откриват неизследвани земи,
да се покоряват снежни върхове.
Но знам, че това е просто нищо
пред късмета веднъж да срещнеш
и запазиш дълговечно любовта.

Прониквам в непокорните ти вени,
разливам се в пределите на мисълта ти
като море от безкрайно щастие,
изпълвам клетките и същността ти
със лъчи от феерични цветове.
С теб живеем в хармоничен свят от
неизпепелени мелодични вечности.

Когато се отправя в някой светъл ден
към непознати и далечни светове
в дълбините на фриволното пространство,
искам те до мен, моя тиха, нежна пролет,
за да възвестим красотата на живота,
а следите от душите ни нека бъдат
космическа симфония за влюбени сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...