Навярно усещането е страхотно
да се намери златото на инките,
да се откриват неизследвани земи,
да се покоряват снежни върхове.
Но знам, че това е просто нищо
пред късмета веднъж да срещнеш
и запазиш дълговечно любовта.
Прониквам в непокорните ти вени,
разливам се в пределите на мисълта ти
като море от безкрайно щастие,
изпълвам клетките и същността ти
със лъчи от феерични цветове.
С теб живеем в хармоничен свят от
неизпепелени мелодични вечности.
Когато се отправя в някой светъл ден
към непознати и далечни светове
в дълбините на фриволното пространство,
искам те до мен, моя тиха, нежна пролет,
за да възвестим красотата на живота,
а следите от душите ни нека бъдат
космическа симфония за влюбени сърца.
© Васил Георгиев Всички права запазени