2 feb 2016, 15:18  

Космически етюд

  Poesía
1.2K 4 23

 

Небето горе е студено
тъмнеят в самота звездите,
усмивките са изличени
нощуват във тъга очите.

Мистични пръсти са разстлали
безкраен мрак в незрими бездни
и мислите са катедрали -
високи, хладни и безбрежни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безкрайна космическа приказка! Направо повя хлад и потръпнах!
  • Много е хубаво... Връщам се пак, но... Радост е да чета такива текстове... Пишеш за мрак, тишина, болка и грях, смелост и воля, вълшебството на мисълта... Хубаво е на твоята страница...
  • Много размисли пробуди у мен творбата ти, Младен. Как да се преборим с мислите? Как да успокоим ума?
  • Благодаря ви за вниманието: Калиа, Лейди Фокс, Аделайд и Катя! Наистина ме трогнахте.
    Пожелавам ви нови достойни изяви на творческия подиум и здраве - на първо място!
  • Благодаря за вниманието, Елена! Трогнат съм.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...