2 feb 2016, 15:18  

Космически етюд

  Poesía
1.2K 4 23

 

Небето горе е студено
тъмнеят в самота звездите,
усмивките са изличени
нощуват във тъга очите.

Мистични пръсти са разстлали
безкраен мрак в незрими бездни
и мислите са катедрали -
високи, хладни и безбрежни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безкрайна космическа приказка! Направо повя хлад и потръпнах!
  • Много е хубаво... Връщам се пак, но... Радост е да чета такива текстове... Пишеш за мрак, тишина, болка и грях, смелост и воля, вълшебството на мисълта... Хубаво е на твоята страница...
  • Много размисли пробуди у мен творбата ти, Младен. Как да се преборим с мислите? Как да успокоим ума?
  • Благодаря ви за вниманието: Калиа, Лейди Фокс, Аделайд и Катя! Наистина ме трогнахте.
    Пожелавам ви нови достойни изяви на творческия подиум и здраве - на първо място!
  • Благодаря за вниманието, Елена! Трогнат съм.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...