2 февр. 2016 г., 15:18 2016-02-02T15:19:57+02:00

Космически етюд

Поэзия

1.2K 4 23

Небето горе е студено
тъмнеят в самота звездите,
усмивките са изличени
нощуват във тъга очите.

Мистични пръсти са разстлали
безкраен мрак в незрими бездни
и мислите са катедрали -
високи, хладни и безбрежни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Безкрайна космическа приказка! Направо повя хлад и потръпнах!

2020-06-04T21:20:30+03:00
limeruna (Йоана)

Много е хубаво... Връщам се пак, но... Радост е да чета такива текстове... Пишеш за мрак, тишина, болка и грях, смелост и воля, вълшебството на мисълта... Хубаво е на твоята страница...

2016-10-22T18:35:22+03:00
EvaFilth (Eva Filth)

Много размисли пробуди у мен творбата ти, Младен. Как да се преборим с мислите? Как да успокоим ума?

2016-02-07T13:38:46+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви за вниманието: Калиа, Лейди Фокс, Аделайд и Катя! Наистина ме трогнахте.
Пожелавам ви нови достойни изяви на творческия подиум и здраве - на първо място!

2016-02-04T21:40:37+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря за вниманието, Елена! Трогнат съм.

2016-02-03T19:19:32+02:00