vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
2.02.2016 г., 15:18 ч.  

Космически етюд 

  Поезия
948 4 23

 

Небето горе е студено
тъмнеят в самота звездите,
усмивките са изличени
нощуват във тъга очите.

Мистични пръсти са разстлали
безкраен мрак в незрими бездни
и мислите са катедрали -
високи, хладни и безбрежни...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безкрайна космическа приказка! Направо повя хлад и потръпнах!
  • Много е хубаво... Връщам се пак, но... Радост е да чета такива текстове... Пишеш за мрак, тишина, болка и грях, смелост и воля, вълшебството на мисълта... Хубаво е на твоята страница...
  • Много размисли пробуди у мен творбата ти, Младен. Как да се преборим с мислите? Как да успокоим ума?
  • Благодаря ви за вниманието: Калиа, Лейди Фокс, Аделайд и Катя! Наистина ме трогнахте.
    Пожелавам ви нови достойни изяви на творческия подиум и здраве - на първо място!
  • Благодаря за вниманието, Елена! Трогнат съм.
  • Много ми хареса !
  • Благодаря ти за този интересен коментар и за високата оценка, която даде, Цеца! Мерси и за чудесното пожелание. Нека тази подранила пролет усмихва щастливо душата ти!
  • "Небето горе е студено
    тъмнеят в самота звездите,
    усмивките са изличени
    нощуват във тъга очите."

    Поздрави за стиха ти, Младене!
    Пожелавам ти топъл и усмихнат ден!

    "Оцеляло,
    тялото на паркинга очква
    след полета душата да се върне.
    Утрото е мъдро от безсъние,
    когато има кой да го прегърне."
  • Благодаря ви за вниманието, Росица /трогнат съм/, Гавраиле /мистиката ни пречиства от бита и атеизма/, Елица /трогнат съм - това фигурира и в профила ми, в по-различна форма/, Марина /колко нестандартно коментираш - харесва ми този твой подход/, Анастасия /възгледите ни за това към което следва да се стреми поезията съвпадат/, Любомира /трогнат съм от казаното/, Символ /зарадва ме с думите си/. Благодаря също така и на Исмаил, Васил и Руми за това, че оцениха високо текста ми.
  • Растем като катедрали... Прекрасно е!
  • Не е точно така..., този стих е странен, тъжен - екзисциален..., мистичен...!!! Над мезосферата следва слой с много високи температури, който се нарича термосфера. Към 800 км височина температурата му достига около 1000 К. Ултравиолетовата радиация на Слънцето предизвиква дисоциация на молекулите на кислорода и другите газове. Над 800-1000 км се простира екзосферата. В слоя се предполагат температури до 2000 К. Въздухът е извънредно разреден, а скоростта на движение на отделните му частици е голяма.
  • "Мислите са катедрали"!
    И само това е достатъчно, за да се замисли човек...
    Поздравления, Мисана!
  • Мистиката е начина да откъснем съзнанието от тялото и почувстваме безкрая.Поздравления!!!
  • Ще кажа на Мариус К. да се накара на Елтън, че ти е затворил телефона, Валерко,защото Дим Д. вече не може да стори това. Мисля, че чувството ти за хумор ще те спаси от черните дупки на Чандрасекхар. А от онези другите - с множество черни косъмчета, може пък да не е речено чак толкова да се пазиш.
  • Не се притеснявай, спасението дебне отвсякъде
  • Е нищо де да си имаш за спомен а пък и може да ти донесат и късмет, откъде знаеш
  • Благодаря ви за вниманието: Анастасия /и аз вдигам тост за безкрайността - да пием с теб!/, Роси /трогнат съм от хубавите думи/, Валерко /трогна ме/, Цвети /чудесен ремикс, но стихът ми не е безнадежден, а апелиращ към по-високи небеса/, Еси /дълбоко ме трогна ме с казаното/, Лимеруна /представих си, че твоите очи ми се усмихват/, Пепи /мерси за високото мнение, което имаш за творчеството ми/, Мари Елен /мерси за високата ти оценка/. От класическите черни дупки ще те спася Валерко, а за спасение от другите е за предпочитане да станеш приятел на Елтън Джон.
  • А добре, щом казваш, тогава вземи от там хиляди холивудки, че тук не струват и една стотинка, ако ме разбираш правилно
  • Приеми моите поздравления Майсторе. Пет звездички прибавям и към твоите многобройни. Валери внимавай да не се изгубиш в Космоса, че не мога да те намеря после
  • Представих си много интересна картина. Всъщност усмивката съществува ли изобщо в очите... Повей, случаен миг, вътрешно вдъхновение... Поздрави за красивия текст!
  • "...Мистични пръсти са разстлали
    безкраен мрак в незрими бездни..."

    Младене, каквото и да кажа ще е малко. Прекланям се пред таланта ти. Поздрави!
  • Небето горе е щастливо,
    красиво смеят се звездите,
    усмивките безгрижно акостират,
    нощуват във мечти очите.

    Мистични пръсти са разстлали,
    безкраен лъч във цветни бездни,
    и мислите са ни спирали,
    високи, топли, светлонежни...

    Един ремикс от мен с пожелание за усмихнат ден!!! Хубаво стихо, но мрачно и безнадеждно!!!
  • "и мислите са катедрали -
    високи, хладни и безбрежни..."

    Впечатляващ финал... Дълго отеква като божествена музика...
Предложения
: ??:??