vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
2.02.2016 г., 15:18  

Космически етюд

1.2K 4 23

 

Небето горе е студено
тъмнеят в самота звездите,
усмивките са изличени
нощуват във тъга очите.

Мистични пръсти са разстлали
безкраен мрак в незрими бездни
и мислите са катедрали -
високи, хладни и безбрежни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Безкрайна космическа приказка! Направо повя хлад и потръпнах!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Много е хубаво... Връщам се пак, но... Радост е да чета такива текстове... Пишеш за мрак, тишина, болка и грях, смелост и воля, вълшебството на мисълта... Хубаво е на твоята страница...
  • EvaFilth (Eva Filth)
    EvaFilth (Eva Filth)
    Много размисли пробуди у мен творбата ти, Младен. Как да се преборим с мислите? Как да успокоим ума?
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ви за вниманието: Калиа, Лейди Фокс, Аделайд и Катя! Наистина ме трогнахте.
    Пожелавам ви нови достойни изяви на творческия подиум и здраве - на първо място!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря за вниманието, Елена! Трогнат съм.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0