Космически оксиморон

7 nov 2014, 7:53

Poesía

419 0 6

А там във близката далечност
виси един безкраен миг
и във отрязъка от вечност
мълчи един човешки вик.
А свитото се разширява
и бърза то със бавен ход.
Събраното се разпилява
и образува празен свод.
А малкото е все голямо
и топло става от студа.
И разказващото пък е нямо
и мързелува във труда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Космически оксиморон

Искате да прочетете повече?

Propuestas