Космически оксиморон
А там във близката далечност
виси един безкраен миг
и във отрязъка от вечност
мълчи един човешки вик.
А свитото се разширява
и бърза то със бавен ход.
Събраното се разпилява
и образува празен свод.
А малкото е все голямо
и топло става от студа.
И разказващото пък е нямо
и мързелува във труда.
Във черна дупка се белее
препълнената празнина.
Пресъхнала река се лее
по непорасла планина.
Във малка точка се събират
и многоточия безброй.
Във нея мъртви не умират,
а жадуват от порой.
Вселената - едното нищо,
е нещо в земния ни вот.
А висшото е толкоз нисшо,
че е с цената на живот...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
хареса ми тази космическа предопределеност да сме всичко в нищото и обратното, хубав стих с тъжна истина, но това е природата
-
Постигаш диалектическо прозрение, Никола:
"Вселената - едното нищо,
е нещо в земния ни вот.
А висшето е толкоз нисшо,
че е с цената на живот..."
Поздравление за стиха! -
Голямото и малкото,пустото и празното,всичко се събира в една единствена точка наречена живот!Хареса ми!
-
Отрицание на отрицанието!
Прекланям се пред тебе,
Никола, за новата ти творба!
Тя е оригинална и неповторима!
Поздрав и нови творчески успехи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Приятно ми е да разбера, че ви харесва!
поздрави с пожелание за хубави събота и неделя!