7.11.2014 г., 7:53 ч.

Космически оксиморон 

  Поезия
418 0 6
А там във близката далечност
виси един безкраен миг
и във отрязъка от вечност
мълчи един човешки вик.
А свитото се разширява
и бърза то със бавен ход.
Събраното се разпилява
и образува празен свод.
А малкото е все голямо
и топло става от студа.
И разказващото пък е нямо
и мързелува във труда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??