Космически оксиморон
А там във близката далечност
виси един безкраен миг
и във отрязъка от вечност
мълчи един човешки вик.
А свитото се разширява
и бърза то със бавен ход.
Събраното се разпилява
и образува празен свод.
А малкото е все голямо
и топло става от студа.
И разказващото пък е нямо
и мързелува във труда.
Във черна дупка се белее
препълнената празнина.
Пресъхнала река се лее
по непорасла планина.
Във малка точка се събират
и многоточия безброй.
Във нея мъртви не умират,
а жадуват от порой.
Вселената - едното нищо,
е нещо в земния ни вот.
А висшото е толкоз нисшо,
че е с цената на живот...
© Никола Апостолов All rights reserved.
