1 nov 2022, 13:37

Космолог

  Poesía
410 0 0

Утрото ме среща в упор

от слънчевата си засада.

Надежда се самозаражда

в лиричния обстрел попаднала.

 

Новородена битка свети

със всички възрасти у мен.

Във фокуса на битието

навлизам недосътворен.

 

Опорна точка Архимедова

дълбокодълго търся аз.

И дънни преобърнал пластове

не мен, - самооткривам вас.

 

В околоземна обиколка

- отломък земножив - кръжа.

Като света огромна болка

не длани, рани две държат.

 

И слънчево узаконявам

на всеки кълн добрия лес.

И облачно всеизживявам

чудесното, небесно днес.

 

Облъчва ме космоневроза:

несъвместимости в една

ужасно гъста небулоза

в сърдечна орбита у нас.

 

И шепна шеметна молитва

за спасение

чрез мен на всички вас.

От бъдеще роден

              умирам древен аз

с космичности населен

                      земен жител.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...