1.11.2022 г., 13:37

Космолог

412 0 0

Утрото ме среща в упор

от слънчевата си засада.

Надежда се самозаражда

в лиричния обстрел попаднала.

 

Новородена битка свети

със всички възрасти у мен.

Във фокуса на битието

навлизам недосътворен.

 

Опорна точка Архимедова

дълбокодълго търся аз.

И дънни преобърнал пластове

не мен, - самооткривам вас.

 

В околоземна обиколка

- отломък земножив - кръжа.

Като света огромна болка

не длани, рани две държат.

 

И слънчево узаконявам

на всеки кълн добрия лес.

И облачно всеизживявам

чудесното, небесно днес.

 

Облъчва ме космоневроза:

несъвместимости в една

ужасно гъста небулоза

в сърдечна орбита у нас.

 

И шепна шеметна молитва

за спасение

чрез мен на всички вас.

От бъдеще роден

              умирам древен аз

с космичности населен

                      земен жител.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...