14 dic 2007, 21:33

Космополитно

  Poesía
1.1K 0 34
 

Родена съм в Украина и питам:

аз украинка ли съм или не?

Щом татко ме отгледа с ръченица,

а майка с казачок едва ли не.

„Сладуно моме" пееше ми татко,

звучеше често вкъщи „Гаяне".

За Курска област слушах вечер сладко,

за маминото детство сред поля.

А през деня за Бухово, където

на воля минала на татко младостта.

И тоз Балкан, и тез реки могъщи,

що прекосяват мамината Рус,

са мои, свикнах с тях от детство,

а после в тях ми мина младостта.

Затуй България наричам Татковина,

а пък Русия моята Родина.

Родена съм в Украина и питам:

аз украинка ли съм или не?

Дали съм българка или рускиня?

И отговарям си сама.

И двамата тъй много ви обичам,

затуй с гордост се наричам

дете на цялата планета, наречена Земя.

А може би на цялата вселена,

защото вярвам в чудеса!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Лажова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами Люси, какво да ти отговоря? Вие като ми го повтаряте толкова често, аз взех да си се харесвам вече. "Сладуно моме" пееше ми татко, а мама "Широка страна моя..." И цигански романси и стана тя една...беля наречена Светланал.
  • ШиракА...моя....большаЯ
    Как люблю я вас
  • Имаш ли си идея, колко си прекрасна!!!
    Прегръщам те силно!!!
  • Кире, забеляза вчера как всеки се опитваше със съвет или добра дума да помогне, да достави радост на човека до себе си. Това е рядко срещано явление, а ние тук се опитваме преди да сме поети, художници, преди да сме творци, да сме ХОРА. Тук намерих много истински приятели. Всеки сподели толкова лични неща, които се споделят само на най-близките хора. Ние със Злати искахме да ти е хубаво и разбирам, че сме успяли. Съгласен ли си, че си влияем добре и трябва по-често да се събираме? Повече да не отсъстваш! Пишем неизвинени отсъствия, така да знаеш! Аз веднага ще ти отговоря - Миличка!!!
  • Питам се сега и аз каква съм?...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...